Новите учебни програми водят до хаос в образованието

С голямо безпокойство следя приложението на новите учебни програми по литература в гимназиалния етап на обучение в средното образование.

Новите учебни програми промениха изцяло учебното съдържание и учебниците. Отпаднаха знакови произведения на българската литература, добавиха се нови, но освен това в учебния материал за различните класове са събрани в едно много на брой произведения, чието ползотворно изучаване в рамките на една учебна година е невъзможно.

От учебната програма за VІІІ клас отпаднаха всички автори, изучавани досега: Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Валери Петров, Светослав Минков, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Павел Вежинов, Йордан Радичков – признати творци в родната ни литература. Така българските ученици остават лишени от възможността да бъдат запознати с постиженията на българската литература през XX век и особено след Втората световна война. Вместо тях в VІІІ клас вече се изучават много малки части от древногръцката митология, откъси от 4 песни на „Илиада“, „Любов“ на Сафо (според предишния учебен план тази авторка се изучаваше в ІХ клас с повече от едно произведения), „Антигона“, Библията, „Пространното житие на Константин-Кирил“, „За буквите“ и „Азбучна молитва“, а след всичко това – и много малки части от „Декамерон“, „Дон Кихот“, „Хамлет“ и Сонет 91 на Шекспир.

Огромният проблем е изучаването на произведенията по теми, не по периоди или автори. Както се вижда, за изучаване в VІІІ клас са поставени произведения от три коренно различни епохи, чието пълноценно изучаване за два срока е нереално. Нормално е учителите да не успеят да преподадат толкова материал за толкова кратко време. А объркването у децата оттук нататък ще е пълно – български и европейски автори от различни времена с „ашладисани“ заедно, без връзка с историческия контекст на епохите и с националния характер на литературата.

Ставаме свидетели на умишлено отнемане на възможността учениците да получат пълноценни представи за философските идеи на Античността, Средновековието и Ренесанса. Проблемно е и самото присъствие на поемата „Антигона“ без „Едип цар“. Проблемно е присъствието на толкова много обемни произведения като „Илиада“, „Дон Кихот“ и „Хамлет“. За два срока тези произведения, заедно с другите по-малки, не могат да бъдат изучени. Да бъдат четени изобщо не става дума. Учениците не могат за толкова кратък период да разберат философските идеи на произведенията, а в главите им се смесват едновременно представи за Античността, Средновековието и Ренесанса. Накрая те всъщност не получават пълноценна представа за нито едно от тях.
Проблеми се откриват и в учебното съдържание за ІХ клас. Тук са свалени от Х клас произведения като „Дядо Горио“ и „Евгений Онегин“, които са трудни за осмисляне на този възрастов етап. Също така за ІХ клас е предвидено и изучаването на „Сплин“ на Бодлер и „Мадам Бовари“, които преди въобще ги нямаше в учебната програма по литература за Х клас, сега свалена в ІХ.

Учениците трудно биха могли да разберат за толкова кратко време на изучаване тези произведения, още повече, че както вече беше споменато, те се изучават не в Х, а в ІХ клас. Освен това европейският символизъм е сложен период, чието изучаване в ІХ клас ще бъде много трудно за учениците. Именно сложността на учебния материал ще доведе до отлив на интереса у младите хора към класическата литература, което ще има огромен негативен ефект върху духовността и културата на това поколение.
Друг проблем в учебната програма за ІХ клас е поместването на Христо-Ботевите стихотворения в нея. Досега Ботев се изучаваше в ХІ клас и беше първият от поредицата изучавани автори в последните две гимназиални години, които се даваха за държавния зрелостен изпит. Ботев се изучаваше изцяло в контекста на българската литература. С новия учебен план той ще се изучава в ІХ клас заедно с епохите на Просвещението и Модернизма, с „Изворът на Белоногата“ на Петко Славейков и „История славянобългарска“ на отец Паисий.

Подобно на произведенията на западноевропейската литература, стихотворенията на Ботев също не би следвало да се изучават подробно отново поради простата причина, че не остава време. Как е възможно за два учебни срока да се изучат пълноценно „Дон Жуан“ (само една песен!), „Евгений Онегин“ (две глави!), Мадам Бовари (една глава!), „Сплин“ на Бодлер и „Есенна песен“ на Пол Верлен, заедно с „История славянобългарска“ и да се обърне и подробно внимание на „Майце си“, „На прощаване“, „Хаджи Димитър“ и другите знакови Ботеви лирически произведения? Имайте предвид, че в бройката изпускам някои творби. Да не говорим, че фейлетоните на българския поет революционер „Политическа зима“ и „Смешен плач“ са изобщо премахнати от учебното съдържание.

Защо го правите, господа управляващи? Нима се притеснявате, че в тези фейлетони учениците могат да съзрат обстановка, която много прилича на сегашната? Никой няма правото да лишава младите хора от прочита върху минали актуални събития, направен от техни съвременници.

Истински хаос настъпва и с програмата за Х клас. В нея са поместени едновременно Вазов, Алеко Константинов (с една глава от книгата „Бай Ганьо“), Пенчо Славейков, Яворов и Димчо Дебелянов, заедно с всички изучавани автори от ХІІ клас. Това смесване на досегашното учебно съдържание за ХІ и ХІІ клас в Х клас е пагубно за българското образование. В същото време след Х клас учениците ще имат възможност да изберат дали ще продължат образованието си. Ако прекъснат след първия гимназиален етап, каквато възможност им дава новият училищен закон, като дамоклев меч виси опасността те целенасочено да не бъдат запознати с най-добрите произведения на българската литература, тъй като част от тези автори ще се учат в ХІ и ХІІ клас. Това представлява духовно убийство на нацията.

Що се отнася до ХІ и ХІІ клас, тук хубавото е поне, че учебното съдържание е изцяло насочено към българската литература. Въпреки това не мога да отмина факта, че от Алековата книга „Бай Ганьо“ ще се учи само „Бай Ганьо на гости“, а отпадат „Бай Ганьо у Иречека“, „Бай Ганьо прави избори“ и други емблематичн глави от книгата. Отпадат и „Разни хора, разни идеали“. Няма да се учат знаменитите творби на Вазов – разказът „Дядо Йоцо гледа“ и повестта „Чичовци.“ Истинско недоразумение е изучаването на произведенията не групирани към съответния автор, а по тематични категории. За ХІ клас те са: „Родното“, „Природата“, „Смъртта“, „Властта и насилието“ и „Миналото и паметта“, а за ХІІ: „Любовта“, „Вярата и надеждата“, „Трудът и творчеството“ и „Избор и раздвоение“.

По този начин се получават изключително странни групирания на автори: Димитър Талев ще се изучава заедно с Алеко Константинов и Добри Войников (авторите са напълно различни един от друг), а Яворовата „Градушка“- е заедно с „При Рилския манастир“ на Вазов и „Спи езерото“ на Пенчо Славейков. Самото поставяне на Вазов, Славейков и Яворов в една категория е абсолютно недопустимо! Това са представители на коренно различни литературни школи: Вазов е на следосвобожденската, а Славейков и Яворов са от времето на модернизма и кръга „Мисъл“.

Всичкото това обрича на хаос българското образование. В нашите ръце е възможността да променим хода на събитията и да предпазим българските ученици от тази бъркотия, която ще доведе до хаос и пълна загуба на интерес у нашите деца към българската литература.

Автор: Йордан Йорданов

Източник: duma.bg

Коментари във Facebook