Какъв е смисълът от задължителната литература през ваканцията?

Гледам списъка задължителна литература за 10 клас и си мисля – ако зависеше от мен, не просто бих премахнала тия списъци, а категорично бих забранила да се задължават ученици да четат класика не по свой избор във ваканционна обстановка!

Представям си картинката, ако бях сравнително съвестен десетокласник, току-що излязъл в лятна ваканция. Макар и обзета от заслужен ваканционен мързел, ще подредя в спретната купчина „Декамерон“, „Граф Монте Кристо“, „Шинел“, „История Славянобългарска“, „Робинзон Крузо“,“Хамлет“, „Тартюф“, „Криворазбраната цивилизация“, „Дядо Горио“, „Българи от старо време“, „Бел Ами“, лириката на Бодлер и Рембо плюс „Извора на белоногата“ (впрочем, самата комбинация заглавия е безумна за последователен прочит в рамките на 2 месеца, но и най-съвестният десетокласник още не го знае). 

Ще гледам огромния куп и предварително ще се изпълвам с досада. Ще разгърна напосоки „Декамерон“, ще попадна на страници, където маркиза и крал си говорят за кокошки, а монах и мирянин – за чорба, ще прелиствам отгоре-отгоре Дядо Горио, колкото да видя, че на десетки страници ми описват с адски много думи една сграда, и ще се прехвърля на „История славянобългарска“. От нея горе-долу знам какво да очаквам, затова я подкарвам. Пътем пада малко смях с всичките синове и внуци на Ной, с Крун и Муртагон, със скандавланите, дето станали славяни и после се нарекли болгари, но пък като знам предисловието и послеслова, мога да я отметна за прочетена.

„Граф Монте Кристо“ ме „хваща“, ама е дебела и върви бавно. А ме чака море, компании, веселба и изобщо, много-много-много по-интересни неща. Към края на август ще съм приключила с графа, за да се хвана за главата, че имам 2 седмици до училище, а купът хич не е намалял. С омерзение ще прехвърча по диагонал през Гогол, Славейков и Каравелов, поезията е ясна, стихове може да се четат и преди часа, Робинзон я знам за какво се разправя, евентуално ще изчета Бел Ами до първия учебен ден.

И какъв е смисълът на подобно „задължително четене“?! Без подготовка, без поставяне в литературно-исторически контекст и без „пътеводител“ какво е ценното и значимото във всяко от тези произведения, резултатът може да бъде само един – убеждение, че класиката е предимно гигантска скука, създадена, за да провали лятото на всеки нормален човек. Това е малко като да те накарат да погълнеш 15 кила сурово броколи и после, докато повръщаш, да ти обясняват ползите от суровоядството и безбройните витамини в него.
Но пък от друга страна, „Хамлет“ на плажа си е сюжет за убийствено селфи…

Източник: Автор: Мая Бахчеванова

Коментари във Facebook