За срама от това да си кандидат-студент днес

Висшето образование у нас навремето беше признак за много положен труд, ходене на частни уроци, полагане на изпити из различни университети в страната и изобщо – много мъки както за кандидат-студента, така и за цялото му семейство. От година на година обаче, неговата висока летва се снижава, дипломата се обезценява и вместо да се осъвременява, системата на висшето образование затъва все повече.

Поради занижения интерес и липса на студенти, дори елитни университети като Софийския, са пред изпитанието да приемат младежи и с тройки. Това не само не прави добра услуга на дадения ВУЗ, но и на реномето на цялата система, а в частност и на дипломиралите се висшисти.

Прибягва се дори до похват да се привличат абитуриентите с джип, екскурзия или лаптоп – наградата на университета, че си благоволил да си негов студент. А къде отива гордостта от взетия изпит, от високата оценка? На боклука.

Някой ще каже – не е важно как влизаш в университета, а как излизаш от него. Но дори и това не е важно – дипломата днес е важна само дотолкова, доколкото се пише в автобиографията при явяване на интервю за работа. С днешните осигурени стажове на фирмите, не съм сигурна дали изобщо се зачита тази диплома.

С тези скъпи подаръци ВУЗовете не правят добра услуга на образователната ни система. Не стига че да си висшист в днешно време нищо не значи, че много хигиенистки или таксиджии са с по две висши, ами нямаме реална оценка за глобалния проблем.

Не се ли вдигнат изискванията за кандидатите, не се ли осъвремени структурата на обучение така, че да пасва на пазара на труда, сме обречени да сме нация, в която никой не работи това, за което е учил. А това е тъжна картинка.

Източник: Автор Веселина Стефанова/ teacher.bg

Коментари във Facebook