Връщат системата на висшето образование към 1990 година?

Трябва да върнем системата на висшето образование към 1990 г. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев по време на национална среща на тема „Проблеми и перспективи пред висшето образование у нас“ в Народното събрание. По думите на министър Вълчев оценката показва, че висшите училища са силни в професионалните направления, по които са обучавали през 1990 г, защото е инвестирано в материална база.

„Доминиращата политика през следващите години и десетилетия не трябва да бъде разширяване на профилите, а да се инвестира в силните професионални направления. Да, системата на висшето образование има и регионално измерение, но картата е създадена да бъде национална. Студентите са пълнолетни, те могат да живеят на друго място и да пътуват, за разлика от малките ученици“, каза министърът.

„Като говорим за стратегия на висшето образование, трябва да имаме предвид, че системата е съставена от автономни институции“, каза министър Вълчев. По думите му тези самостоятелни стратегии на развитие са довели до това, че в Северен централен район има четири висши училища, които обучават по професионално направление „Икономика“. 

Промените в Закона за висшето образование ще включват изменения, свързани с акредитацията и управлението на висшите училища, допълни още той. По думите му идеята е акредитацията да бъде по-ефективна да отнема по-малко време, но в същото време да дава по-голяма отлика. Министър Вълчев уточни, че към момента акредитационната оценка все по-малко казва колко едно училище е по-добро от друго. „Със сигурност ще включа промени в частта управление на висшите училища. Вероятно ще приемем и предложението за договори за управление на ректорите, но все още предстоят дискусии. В началото сме и в най-добрия случай по средата на тези дискусии, а тези договори имат за цел да ги направят по-отговорни към развитието на висшето училища. Със сигурност ще говорим извън закона за общи стратегии, тъй като развитието на висшето образование е развитие на отделните висши училища“, допълни министърът. По думите му със сигурност ще се говори за включване в европейски университетски мрежи. Според него българските висши училища ще бъдат разпознаваеми на международния и все по-глобализиращ се образователен пазар, ако успеят да се свържат по подходящ начин.

„Със сигурност ще говорим за интензифициране на системата на научните изследвания, тъй като българските висши училища ще бъдат такива, ако имат научни изследвания. В противен случай ще бъдат просто училища или гимназии“, коментира Вълчев. Във връзка с обявените от председателя на Комисията по образование Милена Дамянова предложения за активно участие на работодателите в учебния процес, министърът коментира, че това е инициатива на народните представители.

По отношение на финансирането на университетите министър Вълчев заяви, че системата на висшето образование има четири ключови подсистеми. „Това са управлението на висшите училища, акредитацията, финансирането и развитието на академичния състав. За последните две можем да кажем, че бяха направени промени. Неотдавна бяха приети промените в Закона за развитие на академичния състав, които търсят по-добрия баланс между единни критерии и децентрализация на присъждането на научни звания. По отношение на финансирането, такива промени бяха приети през 2016 г. В резултат на това ние започнахме политика за преструктуриране на приема и на финансирането.

Днес, това което можем да кажем, че средствата, които се разпределят въз основа на комплексна оценка за качество и реализация, са близо 40 %. Приемът в професионално направление „Администрация и управление“ беше намален с 60%, в „Икономика“ с 50 %, а в същото време беше стимулиран приемът в така наречените приоритетни професионални направления“, каза той и отбеляза, че това са педагогическите, инженерно-техническите, аграрните науки и природо-математическите науки. Министър Вълчев посочи, че там е най-остър недостигът на кадри, предаде Фокус. Той поясни, че преструктирането на финансирането се прави последователно. По думите му може би трябва да се направят още промени. „Можем да очакваме в тези професионални направления, където имаме най-ниско търсене на висше образование в момента, най-висок бъдещ ръст на доходите“, каза Вълчев и заяви, че МОН се опитва да отговори на потребностите на пазара на труда, но и отделните сфери в него трябва да направят така, че да задържат специалистите.

Източник: actualno.com

Коментари във Facebook